Суши е начин на живот, начин на мислене и определен етап от личната биография.
Суши е особен възглед за красивото в живота и на трапезата.
Суши е висша етика, естетика и най-изтънчена етикеция.
Това е парола, знак за принадлежност към едно по-специално и изискано общество.
Суши е всичко онова, което хамбургерът, пицата, чипсът, пуканките и всички други хранителни емблеми на съвремието никога няма да бъдат.
Въпреки че се смята за едно от най-типичните ястия в традиционната японска кухня, произходът на суши не е свързан със Страната на изгряващото слънце.
Първото му споменаване е в един китайски речник от II век. Предполага се, че това ястие се е появило някъде в Китай и Югоизточна Азия и едва през VII-VIII век е било пренесено в Япония. През ранните векове от своята твърде дълга история суши не е било точно ястие, а по-скоро технология за консервиране на риба. Според първите известни рецепти за суши прясно уловената и изчистена риба била поставяна между пластове сол и ориз, след което била притискана с камък и покривана с капак или кърпа. Така рибата ферментирала и след няколко месеца била готова за ядене, а оризът се изхвърлял.
Приготвена по този начин, тя можело да се съхранява около година. Дървените кутии, в които днес се предлага този специалитет, изглежда, са отзвук от онази древна технология. Днес не е трудно да се обясни специфичното консервиращо въздействие на ориза върху рибата. При неговата ферментация се отделя млечна киселина, която препятства гниенето на рибата. Някои изследователи са склонни да приемат, че в отделни райони на Югоизточна Азия в древността оризът е бил използван единствено като консервант за рибата и едва по-късно е бил оценен като храна.
За да се насладите напълно на удоволствието от яденето на суши, трябва да знаете няколко основни неща:
Суши се яде с ръце или с клечки (хаши). Когато се яде с ръце, се държи с палеца и показалеца. Към суши се сервира купичка с малко соев сос, към който в зависимост от вкуса може да се прибави и японски хрян (wasabi). Имайте предвид обаче, че някои видове суши са приготвени с хрян.
Всяко суши се топи в купичката със соев сос от страната, от която са сложени зеленчуците, рибата и други, т.е. откъм горната страна, а не от страната на ориза, защото оризът може да сe отрони в купичката. Добре е едно парче суши да се хапне наведнъж. Опитите да се раздели на две части биха разрушили красивите топчета. Все пак, ако ви е трудно наведнъж, можете първо внимателно да отхапете половината. Всеки път се топи в соевия сос. Маринованият джинджифил (гари), който се сервира със суши, се яде самостоятелно. Той спомага за изчистване на вкуса в устата по време на ядене на различни видове суши.
Ако си поръчате сашими (тънки парчета сурова риба без ориз), тогава се използват клечките или вилица. Можете да сложите от хряна направо върху сашими и тогава да топите в соевия сос. Купичката с ориз (както впрочем и купичката със супа) се повдига от масата и се придържа под брадичката, което помага от клечките да не пада храна. По принцип супата се пие направо от купичката, а за зеленчуците накрая се използват клечките или лъжица.
Върху ориза никога не се слага соев сос. Ястия с ориз, месо и сос се ядат с лъжици, тъй като с клечки е доста трудно. Темпура, тофу и други се ядат с клечки или с вилица и нож. Ако ядете с клечки и не успеете да разполовите парчето, тогава поднесете го с клечките към устата си и отхапете част от него.
Макаронени изделия се ядат с клечки, като се всмукват с уста, което обикновено е съпроводено със звук.
Ако ви се наложи да си вземете храна от обща чиния на масата, тогава обърнете клечките си от към горния край (по-дебелия) и така сервирайте във вашата чиния. След това продължете да се храните, като използвате тънкия им край. След приключване на храненето клечките се оставят успоредно една на друга в чинията, като тънкият им край е насочен наляво.
